Глория и Симона Загорова. Имам нужда от теб. 2011.
Глория и Симона Загорова. Имам нужда от теб. 2011.
Глория:
Ти си любовта и песента ми, и тревогата, и радоста ми.
Ти си ми зеницата в очите, топлина в нощите и дните.
Някой ден ще отлетиш от мене, как сърцето ми да го приеме?
Мило мое, цвете мое. Эй.
Аз не зная, на къде живота ще те отведе,
но докрая, ако имаш нужда аз ще съм до теб.
Но сега ми трябваш ти на мене, подари ми още малко време.
Преди някой, преди някой да те вземе.
Симона Загорова:
Твоето порастнало момиче, знае колко много го обичаш.
Ти плати с безсъния безбройни, всички моя дни да са спокойни.
Само тази обич е такава, да не иска нищо само дава,
до последно се раздава.
Аз не зная, на къде живота ще ме отведе,
но докрая като имаш нужда, аз ще съм до теб,
но сега ми трябваш ти на мене, но сега се уча на летене.
Имам нужда, имам нужда да съм с тебе.
Глория: Само тази обич е такава.
Симона Загорова: Тя да не иска нищо, само дава,
Глория и Симона Загорова: До последно се раздава.
Глория и Симона Загорова:
Аз не зная, на къде живота ще ни отведе,
но докрая, като имаш нужда, аз ще съм до теб.
Но сега ми трябваш ти на мене,
да си взема топлина от тебе, да ме топлии, да ме топлии.
Но сега ми трябваш ти на мене,
да си взема топлина от тебе, да ме топлии, да ме топлии.
Много време.