Мария. Престъпно твоя. 2019.
Мария. Престъпно твоя. 2019.
Прибирам се на пръсти и в лъжи се кръстя.
С часове се къпя и пак се чувствам мръсна.
И Бог ми би печата, престъпно твоя.
Харесва ми вината, пиши я моя.
За него изневяра, за мене справедливост.
Нещастна като звяра, с тебе тъй щастлива.
В ръцете грешни твоя в съня ми пак съм.
Ти верно ли ме питаш как съм?
Припев:
Като след земетресение ей такова вътре в мене е.
На лудост ми мирише къщата, как след тебе да съм същата.
Твоите целувки по врата, не мога да измия с вода.
Най-жестоката, безбожната, любовта ни, невъзможната.
И татуси да бяга с тебе допирите.
По-малко да горяха, по-кратко да държаха.
Но като татус точно и наще нощи.
Само с една се почна и искам още.
За нея изневяра, за мене справедливост.
Момчето и нещастно с мене е щастливо.
В ръцете грешни твоя в съня ми пак съм.
Ти верно ли ме питаш как съм?
Припев (х2):
Като след земетресение ей такова вътре в мене е.
На лудост ми мирише къщата, как след тебе да съм същата.
Твоите целувки по врата, не мога да измия с вода.
Най-жестоката, безбожната, любовта ни, невъзможната.
