Ивана и Васил Иванов. Ех, Любов. Една нощ в Приказките. 2014.
Ивана и Васил Иванов. Ех, Любов. Една нощ в Приказките. 2014.
Ивана:
Как си ти, откакто мен ме няма?
Свикна ли и по-щастлив ли стана?
Съвеста си изчисти ли от греховете си с мене?
И започна ли пак да обичаш жената до тебе?
Как си ти?
Васил Иванов:
Как да бъда, свиквам някак, избор нямам.
Всичко правя пак в пътя да се вкарам.
С нея да съм, верен да съм, обещах си
и привидно спрях да мисля вече как си.
Останах жив и продължих, но края с теб не си простих.
Ивана и Васил Иванов, припев:
Ех, любов, по едно благодаря ти каза.
Затова, че от мен на сила се отказа.
Тръгна си, а какво ти струва, кой ти го призна?
Цял живот гледаш другите да са щастливи,
а за нас ще помислиш ли веднъж, кажи ми?
Ех, любов, остани със мен поне до сутринта.
Ивана:
Господи, къде е съвеста ти?
Този мъж защо ми го изпрати?
Ако пак се прегърнем така ще останем докрая,
а да бягам отново, дали ще си струва, не зная.
Васил Иванов:
Прегърни ме, целуни ме, съживи ме.
С теб боли ме, но без тебе по-боли ме.
Грешни бяхме, но за мене най-сгрешихме.
В деня в които с теб се разделихме.
Останах жив и продължих, но края с теб не си простих.
Ивана и Васил Иванов, припев (х2):
Ех, любов, по едно благодаря ти каза.
Затова, че от мен на сила се отказа.
Тръгна си, а какво ти струва, кой ти го призна?
Цял живот гледаш другите да са щастливи,
а за нас ще помислиш ли веднъж, кажи ми?
Ех, любов, остани със мен поне до сутринта.
